Смъртта не е най-лошото в един живот. Тя е неизбежния завършек, но непременно не е най-лошото. Умираш. Напускаш този свят. Липсваш на тези, които остават тук и живеят. Просто е. Плашещо е. Тъжно е. Но не е най-лошото. Най-лошото е да умреш докато все още си жив. Тогава вече няма спасение. Откъде знам ли? Защото аз умирам. Двете ми най-ценни същества на този свят сами ми копаят гроба. Скоро жива ще легна в него. И това ще е края. Ще умра вътрешно. Процеса е завършен. Остава ми малко, за да рухна и после... После да не чувствам нищо. Да виждам радостта в очите на другите, но да не я споделям. Просто да се преструвам. Не искам да става така. Но кой ме пита?
Да, знам, че не заслужавам да съм щастлива. Аз съм една проклета грешница. Това е всичко. И сега вече си получих заслуженото. Не чувствам нищо. Само болка. Тя ме е завладяла напълно. Единственото, което ми подсказва, че все още съм жива, е точно това. Да, аз все още дишам. Да, все още се движа. Но съм мъртва отвътре. Не спя. Не ям. Не се смея. Плача непрестанно. Кървя отвътре. Това е края. Края на безмисления ми живот. Края на моето щастие.
Поглеждам назад. Там е тя. Онази, оптимистката. Усмихва се. Смее се. Щастлива е. Беше. Сега вече е просто избледняващ спомен. Сега вече е просто онази, чието сърце изстина. Седя тук. Сама съм и пиша това. Сама съм и такава ще си остана за напред. Аз не съм родена за щастие. Явно не заслужавам да бъда такава. Вече нищо няма значение. Всичко свърши. Поглеждам напред и не виждам нищо. Само прах и светлосиви сенки. Плача. Плача, защото ме боли. Вече не чувам как сърцето ми бие. Вече само го усещам. Усещам как се е свило на топка от болка и кърви.. Кърви и никой не може да спре болката. Никой не би поискал да направи това. За това съм тук сега. Сама. И такава ще бъда за напред. За мен вече няма щастие. Не се смея. Пия кафе след кафе. Само това ме успокоява. Искам да бъде така. Искам да бъда насаме с мислите си и да разбера какво толкова сторих, къде сгреших... Не мога да разбера. Никой не може да ми каже. Лицето ми е мокро. Аз съм мъртва, но никой не плаче за мен. Не искам и някой да го прави. Това ми е достатъчно - самотата. Моя край.
