И пак ще ти държа ръката. И няма да те пусна. Макар да знам, че твоята ръка отдавна в моята не е, макар да не усещам вече топлота - аз винаги ще бъда твоето спасение (макар себе си да не мога да спася), аз ще бъда прегръдка, в която да се стоплиш, аз ще бъда грях, който не можеш да изкупиш.Аз съм блудница. Блудница в свят на розови мъгли. Свят, повлияван само от добротата, свят недокоснат от тъга. И аз ходя по улиците тежко сякаш нося на врата си верига от олово, защото ми е едно такова тягостно и празно, може би... И душата по пътя ме остави. Наранена твърде много, отказа се от таз съдба. Но аз не мога. Аз ще продължа. Не мога да избягам от този свят, в който аз съм мрака. Не мога да избягам от света, в който ти живееш. Но прости ми - не мога и да не мразя това, че така силно обичам те. Не мога да не мразя свойта слабост. Та що за блудница бих била ако искам само един мъж?
Прости ми, аз оставам. Тук, до теб. Завинаги. Макар и да ме забравиш, макар и да ме заровиш безлично в миналото си, аз оставам. И няма да си тръгна. Ще мъкна своята верига, ще нося спомена в мен. Ще крия всяка влага, предизвикана от теб. И усмивката няма да е истинска, нима надявал си се на това? Не сме ли всички тук актьори с нарисувани лица? "Сбогом" аз не казвам никога, защото съдбата има зла ръка. И не се знае кога съвсем случайно (а може би не) ще те видя отново. Ще си спомня всичко. И ще тъжа. И ще тъжа. И ще тъжа.. Не, не по теб самия. Ще тъжа, че имам още чувства, а бях така добре замръзнала отвътре. Сега трябва да започна всичко от начало. Сега трябва отново да се заледя. И да, ще го направя. И не, пак няма да те оставя. Защото дори до сетния си дъх аз оставям вярна. Точно като куче. От онези - подритваните, от онези, които нямат свобода.
А може би аз, а не друг трябва да ушие моите крила? Добре, любов, ще ги ушия. Не в това проблема е. А че забравих как трябва да летя. Аз съм просто една осакатена грозна и пречупена птица. Аз съм блудница с тежък товар. Да, твоята любов, съкровище. Споменът за твоята любов ме убива. Но аз я ценя. Повече от всичко в света. И не бих я заменила за нищо друго, освен може би за свойта самота.
Тинувиел .
