Ааах... Омраза. Изпитвам я. Изпълва ме цялата. Към какво? Към кого? Много малко хора знаят отговорите. Но сигурно се досещате.
Кога започнах да я изпитвам? Кога започна да ми доставя такова удоволствие? Кога започнах да сънувам как убивам така омразния от мен човек? Не зная.
Знам само едно: страхотно е.
Страхотно е да усещаш как омразата тече във вените ти, как те изпълва цялата. Желание.. Желание.. За какво? За кръв. За спор. За писъци. За обвинения. Да, истинско удоволствие ще е за мен.
Страхотно е. Треперя цялата. От студ? Не. От гняв. От омраза. Опияняваща е. Не мога дори да ви я опиша.
Единственото по-силно нещо, което съм изпитвала е любов. Само че когато виждаш края на тази любов, като виждаш палача.. Намразваш го. Искаш ти да удариш първи. Да го убиеш първи. Страшничко, нали?
Е, аз видях палача. Но не, няма да му сторя нищо. Защото дълбоко, мнооого дълбоко в сърцето си аз тая някаква обич, макар и мизерна в душата си към този палач. И няма да го нараня. Никога не съм целяла това. Макар и да ми е минавало през ума. Само че не съм такава. Никога няма да го направя.
Обичам те. И едновременно с това.. Те мразя..
