Представям си, че паля цигара. Може би така ми е по-лесно да ги спра, а може би просто така съм устроена, че да се успокоявам по този начин. Не знам, не ме и интересува. Зная само че ми дойде малко в повече. Да гледам как Снежанка среща Принц Чар, а аз да седя с мечтаната цигара и чаша водка пред компютъра. Не ми харесва тази приказка, дайте друга, ехо, сценариста?
И да гледам как по улицата всеки е прегърнал някой и е някъде, а не просто там. Не ми харесва, че се опитвам да променям, а промяната, изглежда не чака специална покана, ами се прави на важна и идва когато е в настроение. Но аз я искам сега, сега, сега!
Ужасно ми е тежко да живея все така. Да се събуждам всяка сутрин и да виждам все едни и същи хора. Да правя едни и същи пищови, които да крия по едни и същи невъзможни места. А може би си е така. "Но ние сме ужасно млади" и не трябва да живеем живот на празнота. "Празно няма" гласи надписа на сергията с плюшени играчки. Ама ето - аз със своя късмет намерих всички празни връвчици. И какво да ги правя сега? Нямам избор освен да ги изгоря. Не, не с моята мечта-цигара, която не загасва никога, а с истинската ми запалка-немечта.
И не искам просто щастие, искам съвършенство. Омръзна ми от идеални двойки, а при мен нищожни малки игри. Те са нищо! А аз искам нещо. Къде да го намеря? Търсех го в разхвърляната стая, под кутията с бижута стари и под бюро, мивка и тезгях. Но него го няма, няма, няма!
Ужасно желая малко страсти, малко лъжи и много глупост, заедно с първа капка алкохол. Но аз просто сънувам своите мечти от уиски, а на сутринта събуждам се...
Уморена от търсене.
Тинувиел .
