By Night Angel (Meg)

Гледам блоговете и си откривам колко талантливи хора има по света.. Направо.. Слагам един стих тук, един стих там, после нямам къде да сложа, а така ми се иска да ви ги покажа! Но ще ви покажа този, той най-много ми хареса май:
“Кога плака за последно?”
“Вчера”.
“И защо?”
“За теб.”
“И колко пъти аз ти казах...”
“Знам че не искаш аз да плача,
и сълзите ми да капят, но мъката
е повече от силна знай”
“И сега какво? Отново ли ще плачеш?”
“Ще плача, щом от мене си далече,
ще плача всяка черна нощ.”
“На инат ли ще ми правиш?”
“Инатът ми с тъгата няма нищо общо.”
“ И защо си толкоз тъжна малка моя?”
“Май защото ти избяга, май защото съм сама”
“Че ти със мене никога не си била”
“Не съм но чувствах се желана,
чувствах се жена, чувствах, че съм силна,
чувствах, че летя.”
“Някой ден пак ще чувстваш малката ми”
“Някой ден, не ме устройва знаеш, искам
всичко аз сега.”
“Сега не може, ще го получиш, аз ти казвам
вярваш ми нали?”
“Вярвах, вярвам, винги на теб ще ти се доверявам.”
“Тогава чакай, малка моя, и ще чувстваш както някога
ще си жена!”
http://meg-nightangel.blogspot.com/2009_08_01_archive.html

Никога не се пробуждай

Ох, по дяволите, защо пак? Спомените.. Не, спри!

Нали беше умряло бе, скапано туптящо нещо??? Защо пак се възроди?

Не, не, не искам! Не искам пак.. Не отново! Не искам пак да ме боли, не искам пак да те усещам как трептиш, окрилено от неговия глас, не искам пак да виждам как се свиваш, как боли!

Не, не!!! Не искам!

Умри, мамка му, умри!

 На този свят за тебе няма радост, няма и да има, не го ли разбра??

Не, тази светлинка в тъмната вода, която виждаш ти е просто...

Една риба си блести. Ще те погълне тя и тогава кой ще те спаси?

Няма да съм аз. Затова - умри!

И никога пак не се пробуждай! Не искам аз да знам за теб. Заспи отново в ковчега си вековен.
Никога не се пробуждай!