"Не ме гледай така с тези честни, невинни очи!"
Случва ми се понякога да поискам да плача. Понякога, ей така от нищото пускам песни, които ми напомнят за някой, който не трябва да помня по този начин. Просто ми се приисква да си спомня... Онова. Чувството. Да летиш и да бягаш с и от времето. Да не усещаш нищо освен онзи пожар, криещ се в гърдите ти, онази ударна вълна на щастие, опиянението, страданието дори... Всичко, всичко! Ей така - от нищото просто искам да си го спомня. Тогава бяхме други. Тогава бяхме двама приятели, непознаващи нищо. Не, аз не познавах нищо, а ти ме зашеметяваше със страхотните си истории и красиви очи. Харесваше ми да те разсмивам с глупостта си, тъй като ти каза, че го правиш рядко. Усмихваше се, помниш ли? Тогава, когато говореше с мен...Знаеш ли, вчера минах по пътя нагоре. Зад мен бяха другите, но в главата си бях сама. Спомних си дъжда, спомних си синия чадър, как изглеждаше тогава, как сменяше личностите си, как ми разправяше какви ли не истории и (може би) ти беше приятно да се разхождаш с мен. Дръпнах си от цигарата точно като минах покрай лампата, с която се натискаше, защото изтропах, че искам да бъдеш перверзен. Усмихнах се половинчато и дръпнах още веднъж. Направих няколко кръгчета дим и продължих нагоре. Накрая стигнах до онази беседка, на която си играх с ножа ти; на която хванах ръцете ти, за да ги топля. И наистина нямах нищо в предвид, просто исках да ти е добре..
Слизайки надолу се сетих за онази вечер... Господи, току-що надуших парфюма ти. Шибана материализация.
Помня колко топло ми беше в прегръдките ти и, повярвай, съвсем не треперех от студа. Помня само бегло разговора, помня повече целувката... Онази, първата. Беше малко неумела, малко стеснителна, но беше адски сладка. И никога няма да ти простя, че ми открадна дъвката ...
Беше хубаво. Много, много хубаво. А онзи път като ме кръсти Lich Queen.. Или вечерта като започна разговора със "Здравей, страннице ..." Имам толкова страхотни спомени за онова време. Честно да ти кажа, изтрих лошите. В момента не мога да си спомня хилядите пъти, когато съм се разочаровала, че не ми обръщаш внимание или цялата драма ... Помня само хубавите моменти.
И в момента точно те ми носят невероятна носталгия. Но в момента точно заради тях съм се усмихнала широко. Благодаря ти за тях.
Но, чочко, надявам се няма да ме разбереш неправилно. Това просто беше един много странен ден, който съответно трябваше да завърши странно. И някак, ей така, от нищото ми се заспомня за тебе. Не зная какво правиш сега. Нито какво си мислиш. Това е твоя живот и на мен ми харесва как го живееш. Допада ми най-вече, че не замина, както беше казал, че може да стане. Щях да загубя приятел, без когото по-трудно бих преживявала трудните дни. Да, аз съм странен човек, който когато срещне предизвикателство, се сеща за вас - най-близките ми приятели и така душата ми успява да се изправи отново и да продължи напред с вдигната глава.
За това, чочко. За това ти благодаря. Че си някъде там. Не до мен, не близко, и все пак там. Радвам се, че успях някак да превърна своята приказка в едно страхотно приятелство, което трудно се заменя. Така ми допада повече, така е по-приятно. Надявам се, че ще се видим скоро.
И все пак, каквото трябва да стане, ще стане. Може би не днес, не утре, а следващата събота или неделя? Може би четвъртък? Времето ще покаже. Но дано да е скоро, защото си ми залипсвал, приятелю. :))
Tinuviel .
