И понякога се чудя.. Какво ли ме очаква утре? Какво ли ще стане? Пак ли ще се чувствам гадно заради някои хора, които не бих искала да наранявам, а това е единственото нещо, което правя? Или пък отново ще бъда с него? И ще съм щастлива? Дали? Или..?Не зная. Не мога и да предположа. Иска ми се да можех да направя всички щеастливи като мен. Иска ми се близките ми да не страдат.. Иска ми се всичко да беше наред. Но не е. И няма да бъде. Свикнах да се боря. Но не и със съдбата. Hея не мога да подведа. Колкото и да ми се ще. Имам толкова много за казване, че не знам на кого мога да го разкажа и от къде да започна.. Не е лесно това.. Иска ми се той да беше тук. Сега. В момента. Нуждая се точно от това, което ми дава.
Опиянение. Самозабрава. Щастие. Смях. Истинска, искрена усмивка. Полет.. Изведнъж се оказвам далеч от света. Далеч от всичко. И там ми е добре. Защото света е ужасен. Жесток. И коравосързечен. Но там, където той несъзнателно ме води... Дори не мога да го опиша. Не мога да му дам име. Рай? Илюзия? Не знам. Няма начин да ви го опиша така както го виждам самата аз.
Просто едно кътче, където можеш да намериш всичко от което се нуждаеш.
