Не виждам смисъла. Отново. Смисъла в съществуването на този свят, на всички тези хора... "Планетата, която толкова много искаше живот, че го получи. Не Венера. Не Марс. Земя."
Добре, и аз желаех много неща, и аз таях надежди, кроях планове за бъдещето... Къде изчезнаха всички блянове? Превърнаха се в прах... Но това е една друга тема.
Като се замисля... Земята наистина е "получила" желаното, но нека погледнем резултатите, свеждащи се до днешна дата. Глобалното затопляне. Замърсяване на природата. Въздуха е по-мръсен от къщичката на джуджетата преди пристигането на Снежанка. Ние, хората, сами подписваме смъртните си присъди. Съвсем съзнателно, при това. Аз сега може да ви говоря всичките тези неща, но това не значи, че рециклирам или може би да си гася лампата нощем, за да не хабя електричество. Не. Обаче за себе си имам отговор - аз нямам причина да живея, така че ми е все едно дали с мен ще умре цялото човечество или ще издъхна сама на дивана в хола на къщата си, починала от удар, гледайки телевизия, вдишвайки смока и с кислородната си бутилка до мен. Аз отговарям за себе си. А вие?
Тинувиел .
