Тази сутрин отворих очи. За пореден път. Но нещо беше различно. Сякаш... се чувствах добре. Не ми се беше случвало отдавна. Просто отворих очи и усетих нуждата да стана, да говоря, да се смея отново. Както преди. Чувството бе позабравено, но не непременно изчезнало. Тази сутрин отворих очи. И се събудих друг човек. Предишния човек. Оптимистката. Щастливата. Защо? Не зная. Или може би имам някаква представа?
Тази сутрин отворих очи. И света беше друг. Погледнах през прозореца. Едно момиче с черен чадър мина под прозореца. Имаше силен вятър, който караше листата да падат вероломно. Небето беше облачно, покрито от облаци. Обикновена есенна (и студена) картина. Но не и за мен. За мен беше сякаш слънчевите лъчи галеха лицето ми и лек ветрец се извиваше около мен. На дървото срещу прозореца ми имаше едно оранжево листо, което не падна. Не се предаде. Бореше се с вятъра, опъваше му се, накланяше клона, но не се пускаше. Не се пускаше...
Тази сутрин беше като никоя друга.Тази сутрин промени всичко.
