Преди време ми се случваше да се спра една вечер, да гледам някой романтичен филм и да се чудя защо на края нищо не се случва. Защо очите ми са като Сахара, макар да ми тежи? Защо не мога да заплача дори когато поискам? Преди се питах такива въпроси. А сега се питам защо плача ли, плача ли, плача... Всеки ден, всяка нощ... Но болката не спира. Сякаш няма и да спре...
