Каква съм аз? Не че има някакво значение за всички вас, които четете блога ми, но... днес ще се опитам да се опиша.
Такаа... На първо място винаги поставям другите. Но внимавайте! Поставям другите, които го заслужават. Ако мисля, че заслужавам нещо, няма да се поколебая да си го взема. О, не. В никакъв случай. Не ме интересуват условията, кого ще нараня или нещо подобно. Поставя ли си за цел нещо, рядко го оставям, освен ако наистина не видя безнадеждния край.
Обичам да побеждавам, но за мен живота, както и любовта не са състезание.
Много малко хора смятам за свои приятели. Истинска рядкост. Една ръка ми е напълно достатъчна, за да ги изброя. И дори някои от тях не знаят всичко за мен. Споделям трудно освен ако наистина имам нужда от помощ и подкрепа.
Към доста голяма част от хората, които познавам се отнасям като "Къде съм аз, къде сте вий", но има и част, която смятам за равни и дори по-готини от мен. Зависи от личността.
Ако обичам, то е завинаги. Ако съм неутрална към някого или нещо, оставам си безразлична до край. Мразя ли, то е силно и отмъщението е жестоко.
Забавно, а?
Пука ми за наистина малък брой хора, останалите изобщо не ме интересуват. Проблемите им просто минават през едното и излизат от другото ухо. Преценявам още на пръв поглед и знам какво ще е отношението на дадена личност към мен и в това отношение никога не греша. Нарича се интуиция. Сигурно ви изглежда съвсем просто и лесно. Да, ама не е.
Ако ме срещнете, на пръв поглед ще кажете, че съм едно сладко ангелче, херувимче, както там си решите. Не, не се заблуждавайте по усмивката и вечната готовност да се засмея. Заинтересоваността към някого най-често (има и ОГРОМНИ изключения) е близка до нулата.
Наскоро ми лепнаха един надпис, който смятам, че ми пасва идеално: "Тъпа кучка". Hell, yeah!
