Седя и си мисля... Колко съм празна, а всъщност имам всичко. Имам семейството си, което е здраво, не винаги щастливо и перфектно, но тук, до мен. Имам адски много приятели, истински приятели, които знам, че биха направили всичко за мен, дори без да им казвам. Уча в чудесно училище, имам най-прекрасните съученици, огромна част, от които спадат и към най-добрите ми приятели, уча се от най-добрите учители (най-полуделите, също). Имам спомени, за които хиляди хора биха дали мило и драго, била съм толкова щастлива, била съм толкова свободна и толкова луда... Всяка вечер се прибирам и сядам на маса, отрупана с храна. Всеки ден в джоба си имам пари за всичко, от което се нуждая.
Имам всичко.
А се чувствам сякаш съм изгубила всичко. Срам ме е. Срам ме е от празнотата ми. Срам ме е от липсата. Срам ме е от това, че нямам едно нещо и все пак точно то ме спира да бъда щастлива. Благодарна съм за онова, което имам, както и за това, което нямам. Може би така трябва да е.
Обаче... Леглото ми е празно. И студено. От него лъха хлад, която влиза в душата ми.
Винаги съм казвала, че най-ужасното човешко качество е да искаш всичко. Явно мразим чертите у другите, които не можем да понесем единствено в себе си.
Обичала съм, да. Наобичала съм се за сто живота. Вярвала съм, да. Навярвала съм се за десет века. Правила съм секс. Правила съм и любов. Стояла съм на ръба на скалата. Държала съм нож в ръка. Залагала съм всичко, което съм имала на двете си карти. Поемала съм рискове. Печелила съм. Губила съм. И винаги, и във всичко бях истинска. Не спирах да бъда себе си и да казвам какво мисля.
И сега... Сега мисля, че се наживях. Обичам живота, обичам го безкрайно много. Но... видях всичко. Наситих се колкото сто души се насищат за един живот. Умът ми е фонтан от мъдрости. Сърцето ми е пълно само с мечти. Любов в него няма. Няма и тъга. Няма нищо. Празно е. Останаха ми само мъглите, просмуквани от бъдещите дни.
Живях. Обичах. Бях.
Не, не, не се отказвам за нищо на света. Казвам само, че се уморих. Уморих се да се раздавам цялата, но да не намирам единственото, което търся. Къде си ти, любов?
Mortuus .
