Насочи се към слабото й място. Заигра по тялото й с език. Замъгли мислите й. Не можеше да прави нищо друго освен да му се наслаждава. Всяко негово движение й носеше наслада. Потръпваше, а не й беше студено. Харесваше й - не криеше. Шептеше безсилно "Спри..", а искаше да каже точно обратното. И той разбираше това. Променяше ритъма, целуваше я навсякъде, караше кожата й да настръхва..
Точно там, в неговите ръце, тя започна да се променя. Превръщаше се в нещо по-възвишено и съвършено. Изпитваше чувства, ненаподобяващи други до сега. Изгаряше цялата. Сърцето й гореше в пламъци. За първи път огъня не я прогаряше както цигарата прогаря лист хартия. Този път пламъчетата нежно галеха лицето й, гъделичкаха сърцето и заиграваха душата. Ставаше опасно. Но тя не искаше да спре. Нито той. Човекът, когото беше търсила цял живот без да разбира това.
Винаги можеше да го изгуби. Тя знаеше това. Ето защо не го пускаше. Наслаждаваше се на всеки един момент, който прекарваше с него. Изпитваше наслада само щом видеше блесналите му очи. Защото знаеше, че блестят за нея. Въпреки че не разбираше защо. Това умът й така и не побра..
Изминаха почти два месеца. А тя изобщо не усети.
Научи се да обича. Така както бе обичала преди. Да, беше пречупена. Да, продължаваше да чезне понякога. Но не като преди. Сега виждаше бледа светлинка. Сега виждаше него. Този, който я спасяваше от всяко зло, а дори не осъзнаваше това.
Тя заби нокти в гърба му. Не искаше да го пуска, защото оставеше ли я, този път душата й нямаше да може да се спаси. Проскимтя едва чуто. Той я целуна още по-горещо, прегърна я силно и се отдръпна.
Тя отвори очи. Пое си въздух дълбоко. Още беше зашеметена. Устата й беше пресъхнала...
Отвориха вратата и излязоха в студената нощ. Тя го изчака пред вратата. Търпение. Той заключи. Сигурност. Тя го хвана за ръката. Привързаност. Той беше толкова горещ, че я затопли въпреки късия й ръкав. Топлота. Тя му се усмихна и закрачиха по улицата. Щастие.
- Липсваше ми. - каза той.
Любов.
Имаха всичко на света. И останаха така - хванати за ръка. Колкото и далеч да бяха, намираха пътя един към друг. Каквото и да ставаше, оставаха заедно. Влюбваха се отново и отново един в друг. И всеки път беше като за първи. Както никога преди...
Тинувиел .
