Коледа е. Събуждам се късно през нощта (по-точно рано сутринта).
4:10 ч. Ставам и овиквам цялата къща, будейки всички: "Коледа е. Коледа е! Има подаръци!!"
Ммм да.. Не можах да се отуча от този навик. Следва едночасово ровене и разопаковане на подаръци. И естествено, моите са най-много.
Но защо?
Не спирам да се питам. Аз съм най-незаслужилия човек от семейството, но винаги под елхата е пълно с подаръци, написани с моето име. Защо??
Майка ми се трепе като роб по цял ден, за да ни е добре. Сестра ми работи на 4 места, за да може сама да си плаща университета, да си зарежда колата и едновременно с това винаги когато ни потрябват пари да е готова да ни даде. Другата ми сестра.. Е, нея не я виждам особено често, но момичето учи, не е отличничка, но все пак си заслужава и тя да има подаръци колкото мен, че дори и повече.
Тогава защо? Защо точно на мен? Не е честно спрямо другите.
Всички те ме обичат отвратително много. А аз не им отвръщам и с половината обич, с която ме обсипват. Да, ужасна съм. Но... не мога да се променя. Винаги ще съм си такава.
Tinuviel .
