петък, 4 ноември 2011 г.

Не, не и не


Не зная дали някога ще успея да поправя нещата. Не зная кога сълзите ще спрат да парят в очите ми, непредизвикани от нищо. Не зная до кога ще ги крия и колко ще издържи моята сила. Да, сигурно ще погледна на някого в живота ми както гледах на теб. Но той няма да си ти. Избутвам всеки спомен, пронизващ съзнанието ми. Искам да те изтикам от там, искам да те забравя. Искрено го искам! Но не мога. Не искам да забравям каква бях. Не искам да бъда момиче без минало, особено ако ти си част от него. Преживявам всеки момент, преглъщам горчилката и запазвам мислите си за своята самота. Така ги разглеждам на спокойствие с усмивка и блеснали очи.
Надявам се да си щастлив. Искрено се надявам на това. Поне единия от двама ни трябва да е, нали?

Tinuviel .