вторник, 6 март 2012 г.

Играта на един психопат ..



Искам... Колко много искам да си поиграя с някой... Ей така, просто заради шибаната скука. Искам да си поиграя с нечии чувства, да разбия сърцето му и да накарам мечтите му да станат на прах. Защото ще се чувства ненужен, непочтен, недостоен... Искам да си поиграя с някой... ей така, за да се забавлявам. Няма да е трудно. И много ще ми хареса.

Господи, какви дяволски мисли!
И какво? Сякаш не съм демон отвътре.

Иска ми се да мачкам, да бъда груба, да не ми пука. Не, че не мога. Просто няма на кого да го приложа. А така ми се иска да има. Така ми се иска да имам някого за една нощ и той наивно да мисли, че ме има. Но как нещо, което го няма по принцип би могло да бъде изобщо нечие? Аз съм своя свят. Аз го управлявам. И искам да имам сила върху някой друг. И да си поиграя. Мм да... Като проститутка, която не иска чувства. Като кариеристка, която няма време. Като кралица, която може да си позволи всичко. Като демон, който просто желае душата ти. Нищо повече. Ще го направя само за удоволствие.

Не ми трябва никой в самотните нощи или в сутрините, когато се събуждам сама. Тъжните дни вече отминаха, както и сезонът Самота. Не искам нищо истинско - писна ми от реални неща. Не искам нищо дълбоко, харесва ми на повърхността. Искам да не мога да си поема въздух. Искам да драпам с нокти по нечия кожа и някой да вика от болка, но това да не бъда аз.

Пада капка кръв на пода. Не, това не е моята. Усмихвам се в мрака. Лек метален вкус. Вече се смея като дете. Погалвам бедрото ти и близвам с език устната си. Почти се обвинявам за садизма си. Но... ти сам дойде при мен. Мама и тате не са ли те учили да не говориш с непознати? Ето на, били са прави. Ще ти струва скъпо, че не си слушал. Поне от сега нататък ще го правиш, нали? Засмивам се отново. Сякаш ще ти доставя тази възможност. Отивам до масата и взимам дългия нож. Започвам да го остря и наблюдавам страха в очите ти. Да, подготвям го за теб. Ще боли, ако това се питаш. Омръзна ми вече от теб. Не ми е забавно. С един замах и вече само един дъх се чува в стаята. Беше ми забавно. Въздъхвам и започвам да копая. Е, май аз спечелих играта, а?

Време е да мина на следващото ниво, извини ме, аз тръгвам сега.

Scarlet .