Аз не съм някоя от твоите бездушни играчки, чийто кротки душички взимаш за теб. Аз не съм твоята кукла на конци, която можеш да размяташ колкото искаш. Аз не съм онова меченце в гардероба ти, което можеш да стъпчеш, да хвърляш по стените, а то да си остава все същото. А и да го скъсаш... можеш да го поправиш, нали? Хах. По-скоро не.Не. Аз ще бъда танцьорка. Ще ти доставя кратко удоволствие и ще си тръгна във вихъра на своя танц. Ще пристъпвам бавно към теб, ще те гледам така, както не те е гледала никоя и после ще танцувам. Ти дори да искаш (макар аз да не мога да повярвам в това) да ме докоснеш, никога няма да ти позволя. Вече не. Гледай. Повече не си заслужил.
Ще пусна подходяща музика, оскъдно облекло .. Ще те гледам в очите и с тях ще питам "Виждаш ли какво изпускаш?". Ще прокарвам ръце по тялото си, ще скачам в чужди прегръдки и с дяволски смях ще поглеждам през рамо, за да видя теб. Как искаш да съм в твоите ръце.. Или може би ми се струва? Добре. Тогава ще дойда при теб. Ще прокарам плавно ръка по гърба ти и няма да свалям погледа си от плячката, ще наблюдавам реакциите ти. Ще се наведа и ще гризна ухото ти, така както правех преди, помниш ли? След това ще седна в скута ти и ще танцувам. Ще танцувам със смъртта (защото на това се обричам, правейки това). Ще танцувам с греха (макар винаги да съм била негова първа позната). Но няма да танцувам с теб. Няма да танцувам с теб докато не си върна всичко.
Искаш ме? Не, скъпи, повече няма да повярвам на тази шибана лъжа. Искаш ли да ти кажа какво искам аз? Искам да върна времето назад. Искам да върна онези хубави чувства в сърцето си, искам да го усещам цяло. Можеш ли, скъпи, можеш ли да ми върнеш това? И да можеше, нямаше да има значение. Аз вече съм просто един танцьор. Моят танц ще продължи до края на живота ми. Ще взимам различни партньори, ще се понасям с тях. А после ще си тръгвам. От всеки мъж ще тръгвам както тръгна ти от мен. Така дали ще мога да ти го върна някога, съвсем?
Тема първа със С.
Тинувиел .
