понеделник, 13 декември 2010 г.

Тихите води

Интересно..
Казват, че у всекиго има нещо странно, нещо, което с лека ръка бихме нарекли "лудост". Да, така е. Само че когато тази лудост е в прекомерно количество, тя би могла да граничи с невменяемост.

Напоследък съм наричана по доста начини.. Расист, Терорист, Самоубиец, Садист, Психопат... И всички те са абсолютно подходящи, уверявам ви. Ето днес, например...
Знаете ли колко е хубаво да нахраниш някой? О, неописуемо е.. Да видиш как садваш някой, как си затваря плювалника, как започва на свой ред да ти отвръща, само че нападките му са неоснователни, глупави, неразбираеми... И тогава да си замълчиш. Просто защото не си струва. И защото знаеш, че ти си победил. Просто се наслаждаваш на "духовния си оргазъм" с лукава, дяволска усмивка. Аах, живот...

Ето за това си струва да дишаш. За да върнеш тъпкано на тези, които по принцип неоснователно се мислят за по-добрии смятат, че ти не си никаква заплаха. Само че тихите води са най-дълбоки, нали знаете?

***
Девиз:  "Никога не е късно да направиш на мръсника мръсно, а колкото по-късно  -  толкова по-мръсно!!"  .  ((: