Сбогом, обещах си

 

Сигурно има някъде и люпилня за феникси,

сред пепелищата на клади от приказни книги.

Няма да тръгвам да търся - още ми е студено.

Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.

- Caribiana

Винаги е буря, когато се разделям с някого, който значи много за мен. Ще завали дъжд и ще наводни няколко села. Ветровете ще събарят дървета. Ще има слънчево затъмнение за повече от предвиденото или ще има суперлуна. Днес се развихри най-голямата виелица, която съм виждала в живота си и не спира и до сега. Ветровете се движеха на всякакви страни, валеше чист лед, който направо режеше лицето. Температурата падна от пролет до умиране за няколко часа. Защото се разделям с теб и мисълта за теб.

Не мога да кажа, че не съм го очаквала. Ясно ми беше. Щом харесвам някого толкова много, щом искам всичко да му споделя без той да ме кара... Е, ясно е, че нищо няма да стане. Всички хора, с които съм била, са умирали за мен, а не аз по тях. Числата не могат да сгрешат. Защо сега да е различно?

Нкога няма да разбереш колко те харесвам всъщност. никога няма да разбереш как когато се чувствах добре, когато се чувствах зле... Само ти ми беше в главата. Представях си ръцете ти, увити около мен. Виждах се сгушена в теб и ами, щастлива. Представях си какво ли не като истинска глупачка, каквато и в прочем съм. 

Момичета, не се влюбвайте в някой, който живее на 20 минути пеш от вас и не иска да ви вижда всеки ден, дори и за малко. Не се влюбвайте в някой, който се колебае дали иска да бъде с вас. Не падайте по лице като мен. Не му давайте шанс след шанс, след всяка вързана тенекия или оправдание. Един мъж ако ви иска, ще блъска по вратата, ще ви пише на всеки час, или поне ще звънне веднъж. Нещо, трохичка. Един влюбен мъж си личи от километри. За него не съществува друго освен тази, която е откраднала сърцето му. Съжалявам, че си мислех, че съм. Пак си повЕрвах, както казват в някои приказни краища на България. 

Ясен ми беше от началото още, но толкова много исках... Толкова много се надявах, че веднъж в живота някой ще ме разбира и ще ми се радва истински без да ме съди. Някой не просто ще приема лудостите ми, ами и ще се включва в тях без никакъв ропот или въпроса "Бе ти луда ли си". Че някой ще ме приеме истинска. 

Никога няма да узнаеш. Колко много те харесвах настина. Виждах истинско бъдеще с теб. Исках го по най-искрения и красив начин. Пак сбърка, сърце, не се научи...

Тинувиел  .

Писмо до С.

                                          

Здравей,

Не искам да ти досадя, но започвам да се плаша. Никога не ти го казах, но една събота видях т. нар. "вятър на промяната". Разхождах се на Бърдо, вятърът захвана шепа сняг, завихри я и отлетя с нея. Малко торнадо, което стига на високо и после също толкова неусетно изчезва във въздуха. Казват, че като видиш такова нещо, особено в безоблачен слънчев ден, в живота ти ще настъпи разтърсваща промяна. Два дни по-късно те срещнах. 

Тогава всичко се преобърна и животът стана сто пъти по-хубав. Нямах нужда от теб. Бях си щастлива, макар и сама. Но ти дойде и вече не мога да мисля за друг(о). 

Георги Господинов казва в книгата си "Времеубежище": "В началото (и в края) стои списък". Започнах да си изброявам причините, заради които си паднах толкова лесно по теб. Забавен си. Изглеждаш страхотно. Харесваш "Живот в скалите". Обичаш да бъдеш навън, да си активен, да се забавляваш. Странен си. А когато аз съм странна, ти си странен с мен и никога не питаш "луда ли си, какви са тия неща?", напротив, както казват англичаните, you just go with it. Приемаш всяка част от мен, а повярвай, с теб най-много съм била себе си, и никога не ме съдиш. Добър човек си. 

Списъка продължава. Много, много, много дълго. А те познавам само от три седмици. Една приятелка каза, че е "вярна дори когато просто харесва някого, без да имат връзка". С теб и аз съм така. Наистина не искам други. Само теб. И се хващам понякога как ми се иска да имахме live stream от моите очи в твоите, и обратното, за да преживяваме всичко заедно. Защото, скъпи С., аз искам да бъдеш част от живота ми. Искам да узная всичко, което ти се е случило - от първото паднало зъбче до последния секс. Искам да ти разкажа всичко, което непрестанно спира дъха ми (отзад напред):
8. Залезите;
7. Падането от високо;
6. Георги Господинов;
5. Природата и разходките;
4. Езерото;
3. Музиката;
2. Ерих Мария Ремарк;
1. Ти.

Твоя,

Somebody.

Тайфунът

"А това е самата истина: жената е стихия, ураган. 

И съвсем не е случайно, че тайфуните винаги носят женски имена – 

Клео, Фифи, Флора… Тая Флора!… Тайфуни с нежни имена… 

Нахлуват и обръщат всичко наопаки."

- "Тайфуни с нежни имена"

Нямам нужда да държа нечия ръка. Ничия липса не ме обзема нощем щом загася осветлението. Слушам приятелите си и съм благодарна за всяка лудост, за всяка дълга или къса връзка, за всеки човек, който някога е бил в живота ми. Благодарна съм за всеки откраднат момент, за всяка усмивка, за всяка ласка. Благодарна съм даже и за счупеният ми преден зъб по време на една целувка. Някоя част от личността ми наистина ви е обичала. Някога сте ме правили щастлива, вероятно и аз вас. 

Сега обаче съм най-щастлива, че съм сама. Че не се отчитам на никого. Че моето време е постоянно. Мога да флиртувам с всеки, да се целувам, да ги омайвам и после с чиста съвест просто да се прибера сама вкъщи. Без драма, без обяснения, без да искам да изкрещя "ИСКАМ СИ СВОБОДАТА". Ничия не съм и това никога е ме е радвало повече. Ако щете ме търсете, ако щете недейте. Мога и без вас. По-добре съм без вас, по-малко умирам всеки ден, отколкото когато и да е през живота ми. 

Влюбена съм в трима мъже. Едновременно. Отново. И естествено, най-много харесвам най- опасния. Този, с когото рискът е най-голям. Вълнува ме всяка секунда с него. Започвам да се смея на втората минута от всеки 4-часов разговор. Пасваме си както никоя никога няма да му пасне. И нищо не иска от мен. Нищо повече от необвързаност. Аз съм бедствие сама за себе си, за какво са ми другите?