Забавно е да срещнеш някой като теб, някой, който те разбира напълно... Само че кое е най-страшното в този случай? Това, че е твърде много като мен. Кофти, нали?
И постоянно водя един безкраен монолог с шепота в мрака, въобразявам си, че е познатия ми глас. Да, ама не е. Всъщност е просто твоя глас в главата ми. Просто една мечта. Просто един сън. Просто една болка от моята болест. Дали ще се излекувам? Хах, не! То си ми е вродено. Луд народ...
Забавно е да срещнеш някой като теб, някой, който те разбира напълно... Тогаво има с кого да говориш, с кого да споделиш.. Дали?
Понякога се правим на заети, а понякога просто се крием. Как да определя тогава това?? Опитвала съм се да те разбера, да те анализирам.. Милиарди пъти. Но това е все едно да анализирам себе си, действията си - абсолютно невъзможно! За това и се отказах. Но забравих ли те?
Забавно е да срещнеш някой като теб, някой, който те разбира напълно... Може да премине в живота ти за кратко, може сам да си отиде изведнъж, без ти да можеш да усетиш, може да се скрие, може да се отдръпне без дори да разбереш. И как би могъл? Да намериш причината за нечии действия - невъзможно. Освен ако... не погледнеш през неговите очи. И какво виждаш?
Е, знам какво виждам аз. Хич не е розово. Сиво е, ама той така си вижда... :D ... Няма начин, няма възможност, няма надежда.
Все едно някога съм се надявала...
Забавно е да срещнеш някой като теб, някой, който те разбира напълно... Интересно е да го изучаваш, да откриваш всеки път нови неща, а всъщност да откриваш все едно и също - друга частица от самия себе си. Интересно е... докато не ти даде да разбереш, че не се интересува особено от теб, че ти не си нещо по-различно. Ти си го знаеш, но тогава... Защо боли?
Забавно е да срещнеш някой като теб, някой, който те разбира напълно... И никога не го забравяш. Помниш всяка дума, сещаш се за него постоянно... Ето там, на онази стена е изписано името му, ето пак говорят за игри, по психология споменават за Индиго... И за кой се сещаш?
Шепот в мрака. Чувам те. Това дали си ти? Не. Това съм аз. Тази, която се скри. Скрих я, за да те опозная по-добре. Може би успях, а може би не. Сама не знам.
Говоря ти и аз. Да, на този шепот, който чувам само аз. Е, какво пък, този монолог е чудесен!
