Не мога вечно да плача за него. Не мога вечно неговото име да чувам в главата си. Не мога да вярвам, че някога ще се върне, не мога да вярвам, че ще си позволя да му простя всичко. Няма как да забравя как ме нарани. Няма да забравя сълзите. Няма да забравя хилядите въздишки. Как се забравят хилядите "Защо"? А как се забравя... любовта?
- Обичаш го обаче. - нашепва ми плахо гласче отвътре.
Колкото и да искам, колкото и да се опитвам, няма как да го отрека. Обичам го още. Въпреки болката. Въпреки измамата. Въпреки че зная какъв е. Всеки ъгъл на ума ми, всяко кътче в къщата ми, всяка частица от сърцето ми... Навсякъде е той. И не зная как да го избегна. Как да го отблъсна? Как да се откъсна веднъж завинаги?
Хората не спират да ми повтарят, че не е единствения, че няма да е последния... Не ми говорете неща, които знам. Кажете ми как да го кажа на сърцето си. Как да го накарам да спре да чака? Как да му покажа, че всичко свърши? То тупти, но все за него... До кога, глупаво сърце? Хайде, хайде, излъгано си, знам, но трябва да продължим, няма как. Няма как да му простим с едно "Съжалявам". Няма как да му се размине само с това.
Обещай ми само да продължаваш да вярваш. Да продължаваш да мислиш, че има любов като тази. Просто още не си я открило. Ще я намериш, прескъпо мое сърце, ще я намериш... Търпи, колкото и да боли. Търпи, истински влюбеният ще дойде. Скоро.
Тинувиел .
