Понякога ми се ще да съм друг човек. Не зная защо. Реално нямам истинска причина. Гледам напред в бъдещето и назад в миналото и наистина разбирам, че нямам никакви проблеми. И все пак ...
Ми се ще да можех да бъда умно и красиво момиче, получаващо повече любов отколкото може да понесе. Иска ми се да бях чистокръвна вампирска принцеса, заобиколена от рицари. Или да можех да бъда демон, който да кара мъжете на честта да дават живота си за мен.
Иска ми се просто да бъда обичана. Истински. От някой, който да е готов на всичко за мен. И то не само на думи.
Да, аз искам рицар на бял кон. Писна ми от пияниците в бара, които просто задяват сервитьорката. Желая безумно да бъда част от друг свят, свят, в който има любов. Не като по филмите, а просто такава, която да те накара да се почувстваш като герой в нечие творческо въображение. Не искам фойерверки или каляска с коне, искам само един меч, държан от човекът, чийто ръце биха разсичали всеки, за да мога да бъда прегръщана само от него.
И докато пиша това се оглеждам..
Не, стаята още е празна. И май ще си остане така. Връщайки се назад тя все си беше така - празна до безсилие. Светлината се пречупваше в нея и създаваше нови светове. Но те бяха тъй далечни, тъй истински и все пак нереални.. Живеех в тях без да роптая, преживявах всяка една сълза. И не спирах нито за миг. Макар да изглеждаше сякаш тъпча на едно място.. И наистина, колко далеч можеш да стигнеш след като тъпчеш на едно и също място в цялата къща? Ще отида до прозореца, после ще си легна. Ще почета книга и ще напиша нещо красиво, но безсмислено.
Сякаш нещо някога е имало смисъл...
Enigma .
