Апатия и гняв. Апатия и гняв. Огън изгаря ме отвътре и не - не е от любов.
Дали ако си повтарям непрестанно "Не ми пука за никого" това ще се превърне в истина? Затварям очи, не искам да гледам. Запушвам уши - не искам да слушам. Бягам, а вие все с мене сте. Чувам гласовете ви, смеха ви, присмеха... Виждам усмивките, сякаш дяволски...
Не. Няма да ме засегнете пак. Демона съм аз.
Искам да заболи. Не мен. Болка достатъчно изтърпях. Искам да заболи. Искам да виждам молба в очите ви, да чувам сълзите ви. Писна ми аз да съм добрата и да крия чудовището в мен. Писна ми да се съсипвам само заради чуждо щастие. Искам да гледам как изгаряте бавно. Искам да видя как пълзите, как се мъчите.
Детинщина? Добре.
Щрак. Щрак.
Чувате ли този звук?
Щрак. Щрак.
Не смея? Сигурни ли сте? Добре.
Този път ще разберете - Демона съм аз.
Щрак.
Scarlet .
