Феи

Надеждата... така примамлива и лъжовна. Вечна. Надежда има винаги, казват. Дали?
И в Титаник е имало надежда, надежда, че ще оживеят. Резултат? Почти всички са мъртви.
И Константин ІV е имал надежда, че ще победи кан Аспарух с многобройната си войска, но успял ли е наистина? 681 година българите пресичат Дунава и се заселват в тези земи, разбивайки армията. Константин ІV пък, си тръгва от бойното поле, под предлог, че го боли крака.
И майка ми се надява да съм отличничка, да не пия, да не псувам и да не изпростявам. Ех, мечти...

Не.
Аз вече не тая надежда. За какво, ще ме попитате, а аз ще ви кажа - надежда, че ще забравя всичко някой ден, понеже миналото е изтрито от едно по-добро настояще. Не. Вече не. Надеждата е за тези, които още вярват в мечтите си. Аз не съм от тях. Защото нямам мечти.
Аз не мечтая да стана лекар, не се надявам да работя това. Аз знам, че ще направя всичко по силите си да бъда такава. Аз не давам мило и драго, за да изнамеря перфектният човек за мен. Аз вече го намерих. И изгубих. Не се надявам да открия втори като него. Просто знам, че никога не ще успея. Аз не мечтая за деца, къща и голямо семейство. Знам, че ще се проваля в това начинание, ето защо и не милея за тези неща (дори ако успея да ги избегна ще съм много щастлива). Не си пожелавам тази нова година да ми даде едно ново начало. Аз знам, че такова ще има. Все нещо ново ще се появи. Какво - никаква идея, точно това е интересното. Не се надявам, че ще подновя едно безнадеждно приятелство. Аз знам, че това ще е трудно, в някои случаи - невъзможно. Трябва да има желание, а такова има ли?

Блянове... Съдби... Тревоги... Незаздравяващи рани..

Знам, че ще започна отново да тая надежда и да се изгубвам в собствените си мечти, чак когато от цигарата ми започнат да излизат феи.

Предколедно настроение

Хорааа, Коледа идваа!!! Много шеметно приближава! Аз вече купих коледните си подаръци, а вие? Отидох в НДК на Коледния базар и намерих абсолютно всичко, което ми трябваше (е, загубих обеците на едната ми сестра и сега трябва да й взимам нови, но най-важните неща ги взех и дори опаковах)! Направо  съм горда със себе си. Имах адски малко пари (просто нямах време да изврънкам още от братчеда), а накупих страхотни подаръци, по-добри от това, което си представях и съм почти убедена, че всички ще са доволни (почти не е много надеждно... ама пък картичките станаха супер готини (остава и да не бяха - цял ден ги мислих и рисувах (айде още една скоба - три за щастие))).

Нямам търпение да дойде празника, да вечеряме със семейството, да стана в 5 ч. сутринта (което си ми е обичай от малка - ставам супер рано от вълнение да си видя подаръците ^^ ), да разгледам какво ми е донесъл Дядо Коледа (най-после ще си сложа пръстена, който си купих и принципно е подарък-изненада от братчеда (мнооого хубав вкус има тва момче)) и да си хвана автобусчето (в най-добрия случай) за "село" и да изкарам там няколко дни (аах, как жадувам за разходка в природата, на Бърдото, да се хиля като идиот на братовчед ми, не защото имам повод за щастие, а просто защото е зима, студено е и съм развеселена). Искам ваканцията да идва по бързоо!

П.П. Утре имам класно по Математика (колкото и да е странно - да, аз разбирам задачите и ще си ги реша (надявам се)) - стискайте ми палци (и ми писна да пиша няк`ви глупости в тия скоби), защото малко късмет (и може би чужда помощ) няма да ми е излишна... Пожелайте ми успех! (sun)