Днес заговорихме за малките и големите неща в живота. Осъзнахме, че всъщност понякога се хващаме само за малките, отрицателни и незаслужаващи внимание недостатъци, а забравяме да забележим големите, които са много по-стойностни. Ще си позволя гордо да се цитирам.. "Малките неща от живота нямат никакво значение когато големите вече са си отишли." Кажете ми, не е ли така? Когато любовта угасне, например, този, който вече не чувства нищо към другия, изобщо не се интересува от тези мънички неща. Дали ще е романтичен подарък, любовно писмо или каквато и друга лиготия там се сетите. Или пък когато си в разпра с родителите си, закуската в 6 часа преди училище, която стои топла и те чака на масата, няма никакво значение. Малките неща са важни. А понякога се превръщат в големи. Всичко пораства. И бърза ли, бърза..
А за къде бързаме всъщност? Всеки, всичко бърза. Голямата стрелка на часовника бърза да догони малката, която пък бърза да стигне секундарника. Хората по улицата тичат, за да хванат автобуса. Шофьорите пък натискат педала на газта, за да не закъснеят. Всичко се върти около часовете, минутите и секундите. Никой няма време за малките неща. Никой няма време да им обърне внимание. Трябва да побърза. За това говори. И всички ние непрестанно говорим. Говорим ли, говорим. Така опитваме да надбягаме времето. Е, аз пък ще си помълча. Приемам факта, че ще загубя състезанието. Просто не искам да бързам. Искам да съм тук и сега. За да се насладя на големите неща. Преди да си отидат.
Тинувиел .
