- За мен любовта е толкова красива,
колкото е твоята усмивка. - каза той веднъж.
Тръгнах си от гарата, на която той се качи на влака и видях този храст. Беше цъфнал прекрасно и откъснах едно цветче. Огледах го и осъзнах, че то приличаше на сърцето ми. Всичко започваше от едно стръкче и се разклоняваше на една дузина малки, перфектни, красиви цветчета. Такова е и сърцето ми - толкова много хора обича! А сега се чувства отдадено и на него.
С него всичко започна с една усмивка. Просто така. Срещнахме се в 22ч. на моята маса, на която чаках да стане време за автобуса ми, в "Златната риба", Бургас. Гледах го тайно, а явно и той ме е гледал. Дойде при мен и ме попита какво чета. Аз му се усмихнах и след това... Той просто седна срещу мен и си говорихме сякаш се познаваме от деца. След две минути той вече ме учеше да танцувам, макар да нямаше абсолютно никаква музика освен звука от морето.
- Изобщо не те харесвам! - бях казала аз докато вървяхме към гарата, хванати за ръце.
- Какво се правиш, знам, че вече ме обичаш. - абсолютно сигурен беше той.
- За двадесетте минути, през които се познаваме?
- Разбира се, все пак беше любов от пръв поглед.
Думите му и сега отекват в главата ми.
Все пак беше любов от пръв поглед. Дали?
Седем дена след като му казах, че няма как да отида в Бургас, той отсече, че няма как да издържи да съм толкова далеч толкова дълго и ще дойде. И дойде. Девет дена след запознанството ни вече бях резервирала хотелска стая и бях заръчала на майка ми какво да сготви, за да го посрещне. Той пропътува 500км, за да прекара 28 часа с мен. И не мога да кажа кой момент беше най-хубав.
След като си тръгнахме от вечерята с нашите и се прибрахме в хотела, аз облякох ризата му и седнах на перваза на прозореца ни, за да изпуша една цигара. Минимум шест коли надуха клаксона си, въпреки че беше 2 през нощта, а аз просто се усмихвах. Всичко беше като на филм. От началото до края. Над прозореца ни имаше надпис "Хостел", прозорците бяха много по-големи от мен, гледката ни беше към една от най-оживените централни улици, а аз просто стоях на прозореца. И пушех.
Когато най-после заспахме (или по-точно той заспа), при всяко мое движение той започваше да мрънка и ме придърпваше по-близо. Сякаш дори в съня му го беше страх да не избягам. Сякаш милиметрите разстояние между нас бяха повече от 500-те километра, които всъщност ни деляха. А когато си свалих цветните лещи, които правеха очите ми прекрасно сини и той се взря в истинския цвят на ириса ми, каза: "Никога повече не искам да ги слагаш. Този цвят е най-красивия, който съм виждал.". Усмихнах се широко и се повдигнах на пръсти, за да го целуна, а той ме придърпа към себе си и добави: "Точно когато си мислех, че няма как повече да се влюбя в теб..."
Знаете ли кои целувки бяха най-сладки? Не бяха първите няколко, не бяха кратките, нито дългите, не бяха дори и тези, които споделяхме докато правихме любов. Най-сладките целувки бяха откраднатите. Тези, които крадяхме докато около нас нямаше член на семейството ми. А през останалото време всичко беше кратки докосвания, които бяха по-възбуждащи и от самия секс. Да го погалиш по гърба. Да се притиснеш до него докато уж оправяш масата. Да отидете заедно от втория до дванайсетия етаж и там да осъзнаеш, че си сгрешила ключовете и да трябва да слезнете и пак да се качите. По пътя да видите най-красивата гледка на света - не заради друго, а защото сте заедно, от единайстия етаж на блока ти...
Беше уникално. Беше адски красиво. И да, мисля, че и аз го обичам. И съм разклонена на хиляди парчета като онова цвете. И обичам толкова много!
Тинувиел .
