Не си мъртъв. Просто чезнеш.
Не си студен, просто се затваряш. Затваряш се в себе си, но усещаш нещастието и мизерията на света. Затваряш грешните врати. Отвори ги за тези, които те ценят най-много. Нямаш си и на представа колко много ще спечелиш по този начин. Не си сам. Не си отритнат. Целиш се високо. И успяваш по един или друг начин. Само че успеха ли е всичко? Не забравяш ли нещо?
Познавам те неотдавна, но не и от скоро. Достатъчни ми бяха два дена, за да видя какъв си отвътре. Какво криеш и какво показваш на всеки. Аз съм един от онези, на които им стискаше да проникнат отвътре. Влязохме ти под кожата и няма да излезем. Не и докато си жив. А ти не си мъртъв. Не си студен. Просто ти харесва да си такъв. Но знам, че там някъде в теб живее малка частица от онова радостно човече, което познавам бегло. Помня твоята "розова" страна. Недей да я криеш, не е срамна, не е грозна. Точно обратното.
Дори и да не го осъзнаеш сега, след време ще схванеш. Ще видиш истината. И ще се изпълниш със съжаление. Не трябва така. Не прави грешката от сега. Отвори се. Отвори се за мен, за всичките си приятели, за любовта.. И забрави останалото. Тръшни вратата на нещастието. Тръшни вратата на всички шитни в живота ти. Ако се държиш за нас, ние ще те измъкнем от калта. По един или друг начин. Само отвори нашата врата.
"А колкото до "разбития живот", според мен разбит живот е само онзи, чието развитие е спряно."
~ ~ Оскар Уайлд
Тинувиел.
