Колкото повече се питам как да разбирам всичко това, какво да правя, какво да мисля, какво да чувствам, толкова повече в главата ми блeщукат двете думички: Не знам.
Че коя съм аз?
От къде да знам?
Няма да се тормозя да търся отговори на шибаните въпроси.
"- Колкото повече се старая, толкова повече всичко рухва около мен.
- Тогава остави го да си рухне."
~ "Повелителят на конете"
Точно това смятам да направя.
Какво ще стане нататък?
Не знам и не ме интересува. Каквото стане - стане, каквото не стане - не стане.
Просто се пускам по течението. Повече няма да гледам през малката дупка към бъдещето.
Тинувиел .
