Love never fails ?

Ти не си и никога няма да бъдеш някой, когото притежавам. Ти не би и никога няма да ме поискаш отново. Избра лесния път. Този, по който няма да те боли, поне не и дълго.

И въпреки всичко ... Ти си онзи, който ще искам. Във всеки мъж ще търся част от теб. И ще се разочаровам, че това не си ти. Сигурно ще намеря друг. Сигурно ще му казвам същите неща, които казвах и на теб. Но разликата е там, че казвайки ги на следващия... Те няма да са истина.

Дадох ти всичко . Ти си моят свят.

Тинувиел  .

Аз отново ..

"Това хапче ще ги убие. Тези от заподозрените, които го глътнат са онези, които са ни били верни."

Колко просто, нали? Само че, макар верни, те ще бъдат унищожени. Без възможност да се върнат обратно в този свят. Напълно ги разбирам. Знаете ли какво е чувството? Да си някъде, а всъщност да си никъде? Да искаш да се върнеш, но онова последно "Сбогом" така да тежи в паметта ти, че да е като огромен знак "STOP"? Всеки път когато се разколебавам, когато се изкушавам да опитам отново, да се боря... Разума ме спира и изолира сърцето ми ... Знаете ли какво е да заровиш чувствата си там, където няма да можеш да ги достигнеш колкото и да искаш? Знаете ли какво е да ти се реве, но да си казваш: "За нищо на света! Ти си силна!"?

С  лице от камък крача сега. Без сърце, без свян, без посока и бряг .. Изгубена в безкрая, неспособна дори да отрони сълза..
Явно хората са прави. Всяка истина се посреща с недоверие. Изпатих си от това. Твърде много. Глътнах хапчето. Унищожена съм завинаги. Доволен ли си сега? Едва ли. И дори след това .. доверие ми нямаш никакво ..

Тинувиел  .

Назад ..

Когато погледна назад .. виждам какво съм загубила. Изпуснах. Изпуснах много. Но не съжалявам. За нищо. Не съжалявам по една единствена причина: Всичко, което съм изгубила ме е отвело до теб.

Всички грешки, които допуснах... Платих си ги сама. Не живея чужд живот, това не е баналната история. Помня всичко. Всеки миг, всяка дума .. Най-малките подробности. Едно незабравимо лято. Едно лято, което ми донесе и болка, и щастие. Но най-вече: донесе ми безкрайно много любов.

Когато погледна назад .. виждам всички хора, които съм отблъснала, а не е трябвало. Колко много от тях съм можела да даря с щастие. „Щастието е единственото нещо, което можем да раздаваме дори когато не го притежаваме.” Когато говоря така .. в главата ми изниква въпроса: Съжаляваш ли? Замислям се за по-малко от миг и си казвам: „Не. Аз направих своя избор. Другите нямат значение.”

Зная колко егоистично звучи. Повярвайте ми, наистина е егоистично. Но.. аз съм човек, който след няколко твърде сурови урока, след цялата преживяна болка, се научава да обръща внимание и на най-малките неща, да ги къта в съзнанието си и да се моли съдбата да не отнеме големите неща от живота му.

Помня всяка усмивка, която съм подарявала.. Всяка усмивка, която съм причинявала .. Няма нищо по-безценно от това.
Помня всяка минута, която прекарах с теб. Помня всичко, което си ми казвал. Помня всичките пъти, когато съм изглеждала глупава, непохватна и дори неадекватна. Започвам да се смея щом се сетя, плесвам се по челото и си казвам: "По дяволите, наистина ли ..?" Иска ми се да върна времето назад, и да променя това, което не е наред, но след това осъзнавам, че без тези тъпи моменти.. нещата няма да са същите. А аз ги искам такива, каквито са. Защото макар да сме далеч .. чувствата не се променят. Можеш да промениш живота си, името си, но не и чувствата си. Те остават такива, каквито винаги са били.

И... Когато погледна назад, най-яркото нещо, което виждам е момента, в който ми казваш "Обичам те". Най-незабравимите мигове от живота ми.. винаги са били свързани с теб.

Тинувиел  .