Вървиш цял живот в мъглата на
живота. Обичаш, разлюбваш. Ходиш като призрак, понякога. Полудяваш,
трептиш, понякога светиш. И сякаш цял живот търсиш едно единствено
нещо; сякаш цял живот търсиш едни очи, които знаеш, че ще намериш, но
не знаеш кога, как и къде. Търсиш щастието в ъгълчетата на устните и в
гънките на кожата. И един ден, ей така, без отлитащи гълъби и забавен
каданс, се влюбваш в най-добрия си приятел. И осъзнаваш, че цял живот
си търсил нещо, което е било вече там.
За
мен той е щастието, мъката, смеха, любовта, раната и смелостта. За мен
той е сила. За мен той е страст. Той е едно забравено чувство, което
съм имала преди да пропищя света - чиста обич. Без примеси на завист,
ярост и какво ли още не. Той е вятъра в косите ти когато си с
най-хубавата си прическа, но е и морския бриз, галещ нежно голото ти
тяло. Той е принцът на пътя, който се прави на просяк. Той е чувството
да скочиш с парашут и да си одраскаш коляното. Той е падналия ангел
който ми дава криле. Да караш със сто километра в час, да се качиш на
мотор, да се хвърлиш от моста, да скочиш във водата... Той ми носи
чувство по-добро от алкохола. Той е по-добър от екстази. Той е по-добър
от цигара. Той е по-страхотен от секс. /Макар секса с него да е
най-страхотното нещо.../
И
да, изпитвам оргазъм от него всеки ден, ако оргазмът е нещо, което те
приближава до Бога, което прави теб самия божество. Сякаш хиляди дъги
изгряват в мен и не залязват докато не му кажа "До утре" или "Лека
нощ". Обожавам гласа му. Обожавам ръцете му. Обожавам малките му
незначителни навици, които намирам за очарователни. Обожавам усмивката
му. Обожавам смеха му. Обожавам блясъка в очите му щом ме погледне. Обожавам го.
Хората не са измислили дума, с която по-точно да опиша това чувство. Сигурно защото такава любов може да изпитва само Господ.
Той е истинската любов.
И аз, макар че не съм вярваща, се моля всеки ден да не го изгубя...
Тинувиел .
