Любов... Хиляди хора, писатели, философи, дори химици и биолози са се опитвали да я разберат. Опитвали са се да я опишат. Неуспешно. Защо? Защото това е чувство. Като никое друго. Можеш съвсем лесно и точно да опишеш как си се опарил, хващайки нажеженото желязо от грешната страна. Лесно е да опишеш колко си се уплашил когато са те заплашили с нож в нощта. Но да опишеш любовта... Невъзможно.
Любовта е сложна. Но кажете ми нещо на тоя свят, което да е лесно и елементарно. Посочете ми го и ви давам жълтата си книжка. Просто всичко около нас е устроено така. Замислете се и ще го видите.
Аз не претендирам, че знам всичко. Не претендирам, че мога да ви опиша какво е да си влюбен. Вярвам, че всички вие сте го усещали. Вярвам, че знаете и какво е и да го загубите. Аз зная. Напоследък само това става.. Не преставам да губя хората около себе си. Едни отиват на място, на което не мога да ги последвам, други заминават на отсрещния край на света, трети... С тях просто прецаквам всичко. Как и защо? Не питайте.. Не е за разказване..
Какво е да си влюбен? Какво е... Летиш.. Не спиш.. Защо? Защото не искаш да затваряш очи. Причината е, че просто те е страх. Страх те е, че може следващия път когато отвориш очи, да осъзнаеш, че всичко е било само един хубав, но нереален сън. Ужасно е. Плашещо е. Любов е.
Любовта е най-истинска когато не е споделена. Повярвайте ми.
Любовта е поемането на риск. Смяташ, че на пътя ти няма камъни, но без да усетите се появява свлачище, което ви поваля и принизява със земята. Когато си влюбен, се чувстваш сякаш всичко е под твоето ниво, сякаш нищо няма смисъл. Нищо освен вас двамата. Влюбените. Мислите, че завинаги ще сте заедно. Съжалявам. Отворете очи малко по-широко и фокусирайте върху реалността. Не, не летите. Просто ви се струва. Когато го осъзнаете, ще видите, че любовта вече я няма. Ще видите, че всичко, което правите няма смисъл. Загубена кауза.
Дали аз съм го осъзнавала? Минавала ли съм през всичко това? О, да.
Любовта... Любовта горчи. Като карамелизираната захар е. Намериш ли точната комбинация, точното количество, не изгоряш езика си. Нагарча. Трудно е. Почти непосилно. Но не и невъзможно.
Откриеш ли обаче точната рецепта, откриеш ли точния човек... Изживяваш най-красивия момент от живота си, макар и за кратко. Защо за кратко? Защото всичко хубаво си има край. Един ден нещо ме връща назад, спомням си всичко, което съм преживяла. Смеха, напиращ в гърлото ми, огъня, който накрая ме опари, шоколада, стичащ се по устните ми... Спомням си чувството. Спомням си любовта.
Една сълза блясва на бузата ми. Осъзнавам, че всичко е било една голяма грешка. Не, не всичко. Само края. Това, че е свършило. Но дали е свършило? Ами ако не е? Кой ме пита как се чувствам? Просто се свивам на топка и умирам бавно.
А отвън? Отвън не си личи. В присъствието му потропвам с крак, треперя цяла... Изнервена? Не. Просто безсилна. Това ме убива. Само че чувството за самосъхранение надделява и се опитвам да го кажа. Искам да го извикам. Не мога. Не зная как ще бъде прието. За това и не опитвам. Отказвам се. Предавам се. Така ли трябва да е? Да. Защото живота не е лесен, любовта не е песен. Страдам, а никой не го вижда. Никой не го интересува. Но това е без значение. Човекът е единак. Това е. Винаги в крайна сметка сме сами. Сами със спомените. Исках да ти го кажа. Опитвам се да ти го обясня. По някакъв мой си, объркан начин. Искам да ти го кажа. Само че няма. Защото ти не би искал. Защото не трябва. Казвам го на себе си. Тихо го прошепвам в нощта. Чувам гласа ти да ми отговаря. Шепнеш. Най-красивата мелодия в моя живот. Гласа ти. Само че теб не те интересува. Виждам очите ти. Потъвам в тях. Като океан от желания, разбити мечти, скрити идеали... Няма да ме пуснеш там, нали? Не съм достойна да съм близо до теб. Просто една грешница.
Опитвам се да ти го кажа. Опитвам се да го извикам. Но ти ме спираш. Опитвам се да ти обясня, че... Опитвам се да ти опиша как се чувствам. Не успявам. Защо? Защото това е чувство. Като никое друго. Да опишеш това.. Невъзможно.
За един човек, който едва ли ще прочете това, едва ли ще го разбере, едва ли ще узнае, че е за него. Няма значение. Просто исках да го кажа. Казах го. На един въображаем никой. Той сам знае кой е.
