Защо те няма? Сега пак си останах сама...По средата на нищото, не виждайки смисъл. Не мога да се преструвам пак. Направи ме щастлива, но за кратко. А сега? Сега какво да правя?
Спомените избледняха, дори това не ми остана. Истинско ли беше? Не зная. Нямам доказателство. Сега ми се струва така нереално...
Остави ме за седмица, мина като миг, но за душата ми си беше цяла вечност. Нямаше те така за кратко, а все пак аз се изгубих. И не помня... На къде ми беше пътя? Обърках се. Не помня. Не зная... Ах, толкова е трудно!
Тук съм. Без теб. Сама. Къде съм? А, да. Пак на кръстопътя. Сетих се. Само че не зная на къде бях тръгнала. Трябваше да си напиша някъде.. Изключих! А да, към теб се бях насочила. Пътя е дълъг. Събота е така далеч... Ще дойда, ще дойда! Чакай ме тогава, ти знаеш къде и кога. Освен ако не си забравил за мен и за... онова.
Пътя е дълъг и не лек. Но ще го извървя. Само до мен да стои моята пътеводна звезда. Тогава вече всичко ще е наред. Ще се справя. Може би. Само не спирай да осветяваш пътя ми. Само не ме забравяй! И аз ще те открия. И ще вървим пак двама. И няма да съм сама.
