Не биваше. Не биваше така -
след сто години сън да се събуждам.
Сега светът изглежда непознат.
А аз във него съм ужасно чужда.
Защо му трябваше на този принц
да идва и да ме целува без да мисли?
Принцесата я няма...Нека спи!
Нали си има разни други приказки...
А той пристигна като на шега.
И на шега реши да ме целуне...
А после си отиде. И сега
съм истински и непростимо будна.
Уплашена съм. Този свят боли.
Изглежда зли орисници са го проклели.
Не искам да оставам в него. Нито миг.
Разменям замъка си. За вретено.
Caribiana
Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/#ixzz18JHylBHB
***
Това момиче все едно моя живот описва. И то по какъв начин само! Заслужава си да хвърлите едно око. Не вярвам да съжалявате.
