Ежедневие

Мразя държанието си. Мразя себе си. Мразя начинът си на говорене. Мразя да лъжа. Мразя да пуша. Но най-много мразя шибания си безполезен живот.

И к`во от това?

Нищо не се променя. Всичко си е все същото. А не трябва.

Трябва да се променя! Казвам си го всяка сутрин. И на вечерта заспивам като абсолютно същия човек.Няма смисъл. Ще ми се всичко просто някак си да свърши, агонията ми да приключи, но явно ми е утредено да се мъча още. И още. И още. Е, добре. Ще продължавам. Сякаш имам избор...

За възрастните келемета с много любов

Не мога да разбера възрастните. Да, звуча като абсолютно дете, ама просто ми писна! К`во като съм на 14 бе дееба?? К`во ви грее вас, стари чанти такива? Писна ми всички и навсякъде да седят и да ми казват неща от сорта на "Няква пикла на 14 седнала да ми пише/превежда/съветва". Ма, чакай малко уа, набръчкан задник, кой та кара да го четеш?? Ми НЕДЕЙ БЕ! Пишат ми гневни ковентари на фен превода и аз трябва да се свия тихичко в единия ъгъл и да скимтя като малко паленце, нападнато от  възрастен човек, е да, ама сорка брат, аз не съм такава. Предизвикваш ме? Още по-добре! Давай насам! Ще си завреш главата в задника от срам ве, келеш смотан!