Слязох от автобуса. Беше закапал лек дъждец. Вдигнах глава нагоре и подуших въздуха. Летен дъжд. Влагата се режеше с нож. Рай. Беше тъмно. В ушите ми засвири "Lose Control" на Evanescence... Музика за душата. Бях облечена от горе до долу в черно. Траур. Мъка. Смърт. Точно в мой стил. Придвижвах се бавно като настъпващата нощ. Усмихнах се призрачно, изкривявайки само крайчето на устата си. Почувствах се сякаш бях на точното място в точния час. Нощ. Нямаше луна. Красота...
Токовете ми потропваха в тъмнината. Не се виждаше нищо, нямаше никаква светлина освен примигващата улична лампа. Огледах се. Бях съвсем сама. Това ме накара да се усмихна още по-дяволито. Осъзнах, че не чувствах нищо. Нищо друго освен омраза. Към кого, не знам. Зная само, че я чувствах до мозъка на костите си. Влязох във входа си. Някой светна лампата. Двама мъже заслизаха по стълбите. Изгледах ги с нескрита омраза. "Време за убиване" каза част от мен. Само че аз просто погледнах всеки един от тях в очите. Какво видяха те в моите не знам, но наблюдаваха как се изкачвам заплашително по стълбите. Обичам когато действам така на хората. Карам ги да се обръщат, да ме проследяват с поглед. Тази вечер аз бях себе си. Същата отмъстителна кучка каквато бях преди да те срещна, съкровище мое. Дъщеря на нощта, намерила убежище в мрака, пълзейки незабелязано в тъмнината. Демон, чакащ да нападне...
