Не мисля, че да върнеш миналото е добра идея. Не мисля, че миналото да се върне само е нещо, с което можеш да се похвалиш. Чудя се по-скоро... Ако приемем, че преживяваш непрестанно миналото си, какво от себе си ще оставиш в сегашният момент?Аз имам невероятна памет. И имам чувството, че това е най-голямото ми проклятие.
Искам да съм мъж. Винаги съм искала да бъда мъж. Така щеше да е много по-лесно. Да бъдеш един човек без особено много мисли, без друга работа освен да се държиш като мъж и дори да обичаш - да прекратяваш това без никакви съжаления, а и да имаш такива - винаги да ги оставяш за себе си. Сигурно щях да бъда най-страхотният мъж сърцеразбивач и долен пияница. А може би нямаше да бъда. Може би щях да съм тлъста лоеста топка, която се търкаля пред жените и грухти когато се смее. С малки мустачки под носа и една вежда. С никнейм golemi0 и 15 години виртуален живот.
Тоест:
Слава Богу, че не съм мъж.
И все пак би било доста по-хубаво (може би!).....
Сега обаче също ми харесва. Да бъда нежно същество с перверзна душа и красив език. Харесва ми да съм мъжкарана, да мога да се бия, да имам бързи рефлекси, но не и достатъчно стегнато тяло. Харесва ми да си почивам десет дни и да живея сред джин, уиски, бира и цигари и единствената ми грижа да е да седна и да пиша. Харесва ми. Точно така искам да прекарам живота си, ако трябва да бъда честна. Искам да работя малко и то все разни прости работи, да живея сама и да правя каквото ми се поиска. Чакам само подходящата възраст. И слава Богу, няма да чакам много.
Интересен въпрос е що е животът. Дали той е онова, което постигаме духовно и обществено или по-скоро онова, което се опитваме да разберем, но никой не успява. Чудя се тогава защо аз успях и най-вече как. За мен той е безкрайно прост, но много, много труден. Хващам една ябълка и почвам да ръфам. Губя се в собствените си хаотични мисли и всяка оставям за после. Сега, сега, сега. Какво да правя сега? Нямам избор освен да говоря. Говоря, говоря, говоря и говоря. Нали съм творческа личност, в кръвта ми е. И с тази публикация май няма да постигна нищо.... Искам да си запаля свещ, дори и да не е ароматна. Искам да гледам пламъка и да се вдъхновявам, а може би не... Просто ми харесва как изглежда. Нежен и едновременно с това някак еднотипен, някак тъжен. Харесва ми тази мисъл. Сякаш прилича на мен.
И така, в мойте мисли от пламъци, ще оставя "слушателите" си за сега. И всичко, което ще ви кажа е - обичайте себе си и другите, другото или ще дойде, или няма да дойде. Това никой не знае.
Somebody .
