Какъв би бил за вас перфектния ден?
Да отидете на кино с приятели? Изведнъж да се окаже, че учебната година е свършила преждевременно? Ден, прекаран в леглото, пред компютъра, в спане? Да отидете в чужбина? Да спечелите от тотото? Отговорите са различни. Въображението ми не е толкова мащабно, че да мога да опиша всички отговори на въпроса „Какъв би бил за вас перфектния ден?”. Затова ще опиша моята представа.
Знаете ли.. обръщайки се назад сега осъзнавам, че вече съм имала такъв ден. Не бих искала да навлизам в подробностите за него, защото, честно да ви кажа, падам си малко егоист и бих искала да запазя този свещен спомен за себе си.
Два дена прекарани с един страхотен човек, на когото съм дълбоко признателна за всичко. Кое всичко? Сигурно би запитал той. Е, аз бих му отговорила: „Ами.. всичко. Това, че си ми приятел е най-малкото, за което мога да ти благодаря. Всичко останало е още по-хубаво.” На пръв поглед този ден щеше да бъде ужасен. Капки дъжд капеха непрестанно по прозореца ми, небето ме гледаше сърдито, а слънцето ме избягваше. Използвах услугата „Обади се на приятел” или по-точно тогава беше само „Обади се на познат” (приятел, човек, когото ценя много, той стана в последствие). Обадих се, той дойде. Целия ден прекарах с него. Помниш ли чадъра? Помниш ли студа? Аз ги помня. И никога няма да ги забравя, повярвай ми. Защо ли? Защото тогава аз опознах истинската ти същност. Защото с никого преди не бях разговаряла така. Защото, приятелю, това за мен бе перфектния ден(по-точно два дни). Той ще остане завинаги в сърцето ми.
Не, спомена не би могъл да избледнее, защото постоянно си спомням тогавашните ни разговори с искрена, щастлива усмивка. Обаче скоро след това тя бива помрачена. По простата причина, че осъзнавам, че това време мина, че това свърши.. Нищо не е същото както беше преди.
