Сигурна съм, че в живота на всеки човек има момент, в който просто... Всичко изгубва смисъл. Всеки ден се слива с предишния, свързвайки се с утрешния, ако изобщо настъпи. Всичко е сиво, всичко е грозно. Слънце няма, или ако се появи е твърде ярко, твърде горещо. Хората са отблъскващи, заяждат се, присмиват се... Винаги са били такива, просто не го забeлязваме...
Преди виждах щастието в очите на другите, преди чувах смях. Сега обаче виждам цялата фасада. Виждам фалшивите, истерични нотки, виждам как се опитват да прикрият сълзите. Е, понякога не се получава, нали?
Лъжи.. "Всички лъжат. Но всеки си има добра причина."
И аз лъжа. Лъжа когато всеки път на въпроса "как си" отговарям добре. Лъжа всекиго с усмивката си, залъгвам себе си, че не ми пука за теб, че не искам да зная как си, какво правиш... Лъжа, но се налага. Налага се, за да не стигне истината до другите. Лъжа, за да не разбереш какво ми е в действителност. Не че някога ти е пукало...
