под тежестта на всички животи, които не живея.“
/Джонатан Сафран Фоър/
Аз съм птицата, прикована на земята. Аз съм слепият орел, лъвицата без нокти. Аз съм диво животно, а живея в клетка. Аз съм конят, на когото возят децата по панаирите. Аз съм мишената, по която стрелят. Аз съм столетница без име, без останала страст, без жажда, без кожа. Аз съм любовта, която нямаш, няма и да имаш. Аз съм късмета, който те спохожда ненадейно. Аз съм изненада. Аз съм мъгла. Аз съм загадка. Ти не можеш да ме достигнеш. Аз зная коя съм, а ти кой си?
Ти не си луна, не си и слънце. Ти си пълния сумрак. Не си лебед, не си и чайка. Ти си орел или ястреб. Не си основно, а си няколко последователни десерта.Ти си това, което чакам. Ти си нарицателно за враг, приятел и любов (задължително в този ред). Ти си любимата ми скорост. Ти не си наказание, не си и милост. Ти си тъмната страна в шедьовъра. Ти си малкият детайл, който прави цялото нещо да изглежда перфектно. Ти не си началото, не си и края. Ти си просто свобода.
Моите демони, твоите демони... Заедно дали ще се саморазрушат?
А може и да се обикнат. Почти както се обичаме и ние.
Защото когато сме заедно... май сме всичко.
Енигма.
