Неопределеността предизвиква надежда, но понякога предизвиква страх. Страх ме е, че пак ще стане както винаги се случва. Има толкова много неща, които бих искала да се променят, но не знам как. Опитах всичко, промених каквото можах, но тогава нищо не се случи. Нищо, нищо, нищо. А сега .. Сега изведнъж се случва това. Целуваш ме там където са ме целували вече. Прегръщаш ме както много други. Говориш ми същите неща. Не правиш нищо специално, може би заради това не те чувствам специален..
Но защо тогава не мога да спя? Защо не ми върви откакто ти дойде? Тръгвам си, надявам се, че го разбираш. Не можеш да останеш с някой, който не смята да ти даде нещо. Такива хора стават само за използване. И точно това ще направя. Съжалявам, скъпи, но чакам друг. Радвам се все пак, че спря до мен. Така ще имам с какво да се занимавам докато чакам. Надявам се, че не възлагаш големи надежди на нас.
Защото твоите приятели за мен са селяци, а за теб моите са ненормални (всъщност наистина са). Защото зад моя гръб се говори много и все хубави неща, не ти трябва да почват и за теб, чакам интригата, чакам злобата. Няма да закъснеят. Ти си точната ми противоположност. Те се привличат, но само докато на едната противоположност не й омръзне, а на мен ми писна.
Исках другарче за игра, това и получавам. Добре, няма да откажа. Мен не ме бърка, надявам се, че и ти няма да намесиш чувства. Благодаря ти, не ми трябваш. Аз съм кучка, на която й е все тая, поздравявам те - от торбата с путките ти извади хуя, при тва с топките напред.
А сега ми трябва цигара. Кафето вече е готово. Хааайде, сватба ;)))))
Scarlet .
