Търся думите. Точните думи, с които да опиша всичко, което се случва в мен. Трия и пренаписвам думи от много време насам.Зная, че през тези две седмици всяка фибра от тялото ми крещеше "Липсваш ми. Липсваш ми. Липсваш ми." Така е. Липсваше ми. И все още те няма.
Бях пред катедралата в Мюнхен. Мислех за теб. Ако беше с мен пак нямаше да се спи. Но пък щеше да си оплътнявам времето с далеч по-приятни неща.
Бях пред къщата на Жулиета. Написах името ти на стената. Оградих го със сърце и запечатах любовта си там. Изложих я пред света. И тя ще си остане все така искрена и непомрачавана.
Бях на Средиземноморието. Седях на кея и в шума на морето различавах твоя глас. Гледах звездите и ти пращах любов. Сълзите ми се сляха с морето. Те бяха от обич, радост и малко от самота. Оставих ги там, отидох на пясъка и издълбах имената ни. Заедно. Точно там.
Където и да отидех, ти беше навсякъде. С когото и да бях, теб те нямаше. Но те усещах. Знаех, че си далеч, но те усещах с мен. Земята е голяма. Има много неща да се видят, да се преживеят. И въпреки това, ти си оставаш най-ценното нещо в целия свят.
Tinuviel .
