"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш?
Кое от двете е по-малко разрушително?"
-"Единайсет минути", Паулу Коелю
Не знам вече. Объркана съм. Да ти вярвам ли? Да те забравям ли? На границата съм. Крачка напред и вече ще си нищо повече от просто спомен. Крачка встрани и ще загубя контрола си, ще се хвърля отново в прегръдките ти. Ще се обрека на вечна любов. Ще бъда унищожена от самата себе си.
Казват, че в любовта няма "защо". Любовта е просто любов. Тя е проста, само трябва да й хванеш нишката. Трябва да се опиташ да разплетеш кълбото, да я видиш такава каквато е. Сърцевината е онова, което ще ти даде отговора на всички въпроси.
Защо искам да се върна при него? - Защото го обичам така, както не съм обичала. Както най-вероятно няма и да обичам пак.
Защо го обикнах? - Защото той е създаден за мен, както и аз за него.
Защо бих се жертвала, за да е щастлив? - Защото неговото щастие е и мое щастие.
Защо му простих? - Защото любовта е сляпа. Защото любовта е непозната на омразата. Тя е великодушна и може да прости абсолютно всичко.
Защо ще му се доверя сляпо отново? - Защото трябва да вярвам, че хората могат да обичат. Искам да мога да вярвам, че любовта не е просто измислица и всичко, с което съм живяла през този живот не е лъжа. А именно - истинска любов съществува и тя остава завинаги.
Защо въпреки всичко не мога да го нараня? - Защото го обичам.
Сякаш всеки отговор произтича от тази пъвопричина. Защото го обичам. Колко лесно и просто, а колко мъка и обреченост носи! Ако го имам отново... Как да му се доверя? Ако не го.. Как да живея с този див бурен в сърцето си? Как се живее с призрак в дома ти?
Уморих се, някак си. Уморих се да се боря. Да чакам. Да се надявам. Да мисля. Но колкото и уморена да съм... Душата ми няма покой. ("Не мога да ти дам мир. За нас покой няма вече. Само огромна мъка или най-голямото щастие.") През живота ще вървя като мъртвец... Само защото го обичам. Това ще бъде или най-големия ми грях, или единствения ключ към Рая. Което и от двете да е... Ще бъде по-добре от ада, който вече познавам тъй добре.
Тинувиел .
