Living things

"Когато нямаш за какво да живееш,

 обикновено живееш до дълбока старост."

- "Тайфуни с нежни имена"

Любовта не е такава, каквато я мислех. Хората не са такива, за каквито ги мислех. Появяват се едни, изчезват други... Живот, не знаеше ли, че не обичам да казвам "Сбогом"? Мразя, всъщност. Но ми се налага. Напоследък - често. Грубо е, направо ужасяващо. Е, направих всичко, което зависеше от мен. С въздишка ставам и си тръгвам. Сбогом, миличък. Обичах те. Честичко се нуждаех от теб. Ти беше единственото нещо, което ме караше да мисля, че светът е може би едно хубаво място,  че животът си заслужава, че ... че има любов. Показа ми какво е да обичаш. Явно, че се наложи да ми покажеш и какво е да мразиш, казвайки "Сбогом".

Яд ме е, много ме е яд. Че не се получи нищо. Простих. Забравих. Преглътнах. Сега оставаш сам. Аз опитах.Сбогом на хубавите спомени. Сбогом на приятелството от приказките. Сбогом на любовната ми история. Сбогом на сърцето ми. Сбогом на всичко, което съм ценяла някога. Останах само с разума си и тази тишина. Изтъкана съм от въздишки, но оставам истинска завинаги. Добротата е най-голямото зло. Не слушайте Господ, той говори твърде мащабно. Ако искаш промяна, трябва да започнеш от себе си, да, но когато ти си единствения променен... Няма смисъл. Просто няма смисъл. Нищо от това няма смисъл. Няма смисъл живота ми, личността ми, богатството ми. Богата съм на мъдри мисли. Хиляди, милиони, безкрайно... Няма на кой да ги дам. Обикалях света и видях толкова много красота... За какво ми е красота ако няма с кого да я споделя?

"Тя имаше една мечта - да създаде семейство. Господ й отне това право, обаче."

Сигурно е за добро... Сигурно греша. Но не греша, че ме убива. Че не усещам как се губя. Как полудявам без връщане назад. Върни ме, Господи, върни ме, моля те! Хвърли ми някаква любов, умолявам те. Имам толкова много обич в прегръдките си, а нямам с кого да я споделя. Това, това е убийство. А да си мъртъв докато продължаваш да живееш... Ето това е най-ужасното убийство.

Enigma.