Така отдавна не го бях чувала да излиза от моята уста. Липсваше ли ми? Ами... не.
Дава ми надежди, които не искам.
Не искам да съм същата каквато бях преди.
Искам да съм такава каквато съм: Сфинкс. Актриса. По-безчувствена и от Смъртта.
Хубаво е, макар и да не звучи така добре. Всъщност е прекрасно, защото главата ти е пълна с най-обикновени мисли като оценките в училище, дали си изключил печката у дома и т.н.
Беше хубаво.
Не искам да свършва. Не искам да се чувствам както преди. Няма. Не искам. Отказвам. Не приемам. Точка.
