Не зная какво да мисля вече. Не зная какво да правя. До сега правех каквото се очакваше от мен. Но вече не мога дори да преценя какво е това. Стоя пред вратата и не зная: дали да вляза? Това моят дом ли е? Всеки ден започвам все повече да се отдалечавам от него. Все повече не ми се ще да се приберам всяка вечер тук. Имам ли избор обаче? Естествено. Винаги има още няколко възможности, но.. точно този вариант не бих предпочела никога.
Виждам разочарованието в очите им, чувам виковете им, но отдавна свикнах с тях. Отдавна вече за мен не значат нищо. Имам нужда да удрям.. Имам нужда да избягам от тук. Да бягам... надалече. Само че не мога. Длъжна съм да си стоя тук. После да отивам на училище. Всеки ден да виждам все същите лица, да слушам все същите обиди, изречени от моите приятели. Имам ли избор? Съвсем не. Хората, който мразя стават все повече. Хората, които ценя все по-малко. Хората, които искам да убия, да залича от земята... жалко, че никога не бих го направила. Дали?
Омръзна ми! Писна ми да се правя на весела с вас, писна ми да се опитвам да съм ви интересна. Не ща! Не искам повече да имам нишо обшо с вас! Вече не. Загубих абсолютно всичко, което имах. Имах сърце, забравих го на някоя гара, пътувайки към него, имах щастие, то отдавна се изпари, изчезна в нощта... Имах и приятели. Последното нещо, което ми остана. Имах. Дали? Не съм толкова сигурна вече.
Живота е война. Аз изгубих всичко. Победена съм. Вече единственото, което очаквам е Смъртта. Искам само нея. Искам да усетя как живота си отива от мен. Искам да си спомня всичко и след това да го забравя. Искам да изчезна, без да искам някой да ме помни. То и няма кой. Уморих се. Товарът ми беше твърде тежък. Не мога да го нося повече. Не съм Атлас.
Виж ме, там след моста. Отдясно на портите. Там съм аз. В земята. Заровена. Отдавна. Не ме търси. Не се опитвай да ме спасиш. Не би могъл. (Сякаш би опитал) Просто ще затворя очи. И всичко ще свърши. А трябваше да е свършило още на онзи ден през Септември. Аз още от тогава съм мъртва. Дишам механично, смея се фалшиво... Ама съм добра актриса, нали? Заблудих ви. Всичките. Е, сега ви се разкривам. Това съм аз. Мразя себе си, мразя онази, която смятах за толкова ценна, мразя света, мразя и живота. Но обичам Смъртта. Очаквам я.
Време е.
