Защо все нещо ми напомня за преди? Нищо случайно няма, казват. Знам, убедена съм в това. Как тогава да разбирам опитите за пробиване на миналото ми? Ще направя всичко, само да не излезе от шкафа. Да, всичко, което се е случило ме е направило такава каквато съм. Ами ако не искам да съм това, което съм? Ами ако искам да съм друга? Искам да изтрия всичко. Абсолютно всичко. Сигурно ви е трудно да го разберете. Затова и се опитвате да ме убедите, че миналото е нещо ценно. За мен не е. То представлява всичко, което не искам да преживея отново, и всичко, което не искам да си спомням. Никога.
Само да можех да забравя...
Да имах крила, щях да отлетя там, където миналото не може да ме стигне. Да имах свобода, щях да избягам далече. Да имах надежди, щях да се моля никога повече да не преживявам подобни неща. Искайки всичко това, за стотен път си повтарям, че това е само началото и ще става по-зле.
Защо ли тази мисъл не ме успокоява?
Тинувиел .
