Сърцето ми казва "Давай", а разумът ме възпира. Кое да послушам? Искам да му го кажа. Искам да го утеша. Искам да го накарам да се усмихне. Искам да го направя щастлив. Той обаче няма да ми позволи..
Исках да му го кажа, исках да разбера дали и той изпитва същото, дали му пука изобщо, но.. не можех.. нещо ме спираше.. Исках да го извикам, исках да го изкрещя. Исках да го прегърна, искаx да ме утеши. Май аз бях тази, която искаше утешение.. Няма значение.. Беше ми на езика. Щеше да се изплъзне. Не можа. На косъм беше. А може би той трябваше да го разбере.. Прошепнах го сама на себе си и той така и не узна..
