Липси

Целувана съм милион пъти. От мъже, от жени също. Много ръце са пробягвали през тялото ми. Търсех те. Търсех те в шепите им, в дъха им, в думите им. Намирах те. Понякога беше усмивката, друг път прическата, цвета на очите, начина, по който казваха "Обичам те", смеха им, болката им, радостта им... Всеки имаше по нещо от теб. Събирах те като извратен сериен убиец - събирах части от тялото ти и се опитвах да те съживя. Да те построя наново, но същия. Тръгвах си като разбирах, че не съм успяла. Те не бяха ти. И си тръгвах. Безцеремонно. Без обещания. Завинаги. И отивах при следващия.

Търсех те. Търсех те из всички библиотеки. Търсех те из милиони кадри в секунда. Търсех чувството. Чудех се някой някога изпитвал ли е онова, което изпитвах аз, когато бях с теб? Нищо не намерих. Продължавам да търся. 

Знаеш ли, веднъж, пушейки цигара, те видях. Слизаше от един автобус. Същата прическа. Същото палто. С бърза крачка се скри зад една бутка и аз, без дори да мисля, без да осъзнавам какво правя, се затичах. Това не беше ти. Бях се припознала в този 2-милионен град. Но това, което изпитах докато тичах към теб... Треперех. Цялото ми тяло трепереше. Очите ми не искаха да мигат (ами ако те изпуснат дори за миг?). Сърцето ми се правеше на Кубрат Пулев, а дъха ми беше замрял в гърлото. Отказваше да излезе. Не зная какво бих направила ако това беше ти. Вероятно нищо. Вероятно нямаше да ти кажа нищо, щях да те погледам и да си тръгна, когато изчезнеш. Вероятно очите ми щяха да се напълнят. Може би защото най-после те виждат, може би заради немигането, може би заради хилядите щастливи спомени, които ще пробягат пред тях щом те зърнат...

Обичам те. Обичам те така, както те обичах през първия ден. Толкова години минаха, а аз все още те забравям. Цял живот ми остана. "Дето е съкровището ти, там е и сърцето ти" .....
Искам да ти кажа сбогом. Искам да те забравя. Искам да спра да мисля за теб. Но не мога. Ти си като пареща болка в задната част на мозъка ми. Забравям те, не мисля за теб, но ти се връщаш. Понякога в най- неподходящия момент. И ме обладаваш. Изнасилваш всичките ми сетива, опияняваш мислите ми, засилваш образа си. Имплантираш се под клепачите ми, за да само теб виждам. Сякаш образът ти се опитва да се самосъхрани - почувства ли се заплашен, напада.

Липсваш ми. Много ми липсваш. Ти си липса, която не мога да запълня. Опитах всичко. Секс. Алкохол. Цигари. Лудост. Коли. Учене. Работа.
Нищо. Нищо не може да измести мисълта за теб. Липсва ми твоето присъствие. Липсва ми обичта ти. Липсва ми аромата ти. Очите ти. Дори гадната ти майка. Всичко твое ми липсва.

Просто ми липсваш...

Тинувиел  .