събота, 5 ноември 2011 г.

Оставете ме.

Остави ме. Сама. Сама с болката. Остави раните ми, не можеш да ги поправиш, остави ме. Остави ме! Нищо не можеш да направиш. И аз не мога. И не искам. Остави ме, мамка му, остави ме!
Аз не те заслужавах, а и ти не заслужаваше да бъдеш с мен. Времето не ни стигна. Времето не е за теб и мен. Времето не е за никой. И аз не съм. Аз трябва да съм ничия. Защото ще погубя всички ви. Спасявай се. Спасявай се от онази луда, която не може да се контролира. Бягай. Защото чудовището в мен е живо. И се крие зад тази красива усмивка.
Бягай.
Остави ме!
Не е в теб. В мен е. Не знаеш какво е. Махай се! Не ме разбираш. Нищо не знаеш, няма и да ти кажа. Не, стой. Не ме оставяй! Не мога да се боря сама.
То ще те надвие.
Но трябва да го спася! Поне него да спася от това!
Ще надвие и него. Остави го.
Точно така. Остави ме. Оставете ме. Всички. Няма спасение за мен. Вече не. Махайте се. Спасете си шибания живот, който живеете. Не знаете какво е. То  ще умре с мен. Аз ще го контролирам. Оставете ме. Оставете ме!
Никой няма да пострада. Лудата съм аз. Така трябва да бъде. Затварям душата си в клетка. В клетката на звяра - него вече го няма там. Той вече е мен.

Scarlet  .