понеделник, 21 ноември 2011 г.

Да.

И не мога да повярвам. Трудно ми е да го проумея. Не, не е трудно. Невъзможно е. Да подредя всичко както трябва да изглежда. Логично, просто, истинско. Невъзможно е.

Но най-важното е, че ти си истински. Защото аз самата отдавна спрях да бъда каквато бях. Всичко се променя. И аз се промених. Не знам дали мога да кажа, че съм влюбена. Не знам какво мога да кажа. А може би нищо? Имам да кажа толкова много, но от устата си не мога да измъкна и звук. Аз съм просто един спомен. Спомен, живеещ в спомените. От този уикенд, от всичко това.

И не, не знам какво да чувствам. Не, не знам какво да правя. Но се досещам. Иска ми се да обичам. Иска ми се пак да бъда щастлива. И ще преследвам тези цели. Докато мога.

Тинувиел   .